Добре дошли на страницата,на която показвам с думи своите душевни струни!
Четете и се насладете,но моля Ви да не "крадете"!
Ако безкрайно Ви хареса,копирайте и името на тази
скромна поетеса!
Че "плагиатството" е грях човешки и се наказва със закони тежки
ПРИЯТЕЛСТВО
Приятелството не е просто дума, не можеш го изтри със гума.
Приятелството не е скъпа вещ - да я захвърлиш, щом друга избереш...
Приятелството е конец невидим - той свързва неслучайно две души,
но не можем всичко да предвидим - понякога се къса и руши...
Ако е здрав конецът му обаче, ще оцелее в бури, в тегоби...
Ще надделее над проблемите, така че злото да не го сломи.
Дар в Живота е безценен приятелството с истински Човек -
да е лоялен, честен, верен - за много болести душевни да е лек!
Приятелите стари са и нови, понякога са млади или не,
приятелят е, който ти говори истината, даже да боде.
Пазете си приятелствата, хора! Не ги захвърляйте за щяло или не -
градете ги - да имате опора във трудни и в щастливи часове!
Даниела Ганчева
Случаен спомен
Случайно или пък въобще
момичето видя момче,
и спомени го връхлетяха
за онова, което бяха...
А бяха влюбени деца
със огнедишащи сърца
и планове с мечти чертаеха,
докато" на любов" играеха...
Но времето лекува всички
сега са просто, само "бивши"...
И само капчица тъга
в усмивката им днес е спряла...
Животът как ги завъртя
в безчувствената си спирала...!
Неозаглавено
Животът е циничен,
животът е игра...
Понякога лиричен,
понякога-шега...
Живеем го буквално,
без капка идеал...
И сипем жлъч нахално,
ако по-малко ни е дал...
Не виждаме,че кал сме-
прашинки и вода...
И мислим, че на бал сме -
човешка суета...
Сбогуване
Отново зеленее месец май
и слънцето усмихва се, сияй!
Отново празник чука на вратата-
ваканцията вика пак децата!
Но те сега са в класната си стая -
последен час с учителката строга.
Говорят си отново за „нещата”,
които са по-важни от „урока”.
Изкласиха бързо класовете,
пораснаха децата-първолаци!
Не се смениха само гласовете
на днешните девойки и юнаци!
Поглежда ги учителката строга,
но този път наместо забележка
въздишка-стон сърцето й отронва
и не открива правописна грешка…
Тя вижда само личицата на
своите деца-порасли птички
и спомени нахлуват й в душата
за малките, разрошени главички…
И сякаш беше вчера първата им среща -
как гледаха я стреснати очички…
Сега е пак сред своите хлапета -
рисуват й за „сбогом”своите ръчички.
Сълзи напират, в гърлото засядат
и искат да прелеят от очите…
На всекиго от себе си раздаде -
да носят част от нея във душите…
Дано запомнят правилата правописни…
И таблицата трудна ще им трябва…
Тя, класната, за всичко се погрижи
с цената на това - да е досадна…
За всички ще се моли и надява
най-важното й правило да помнят:
„Това, което даваш-получаваш”-
житейската й истина изконна.
В сърцето на учителката строга
след всяко име - въгленче остава…
След огъня на детското порастване
завинаги гори една жарава…
Но днес е празник!Всички са готови!
Готови са за следващо стъпало!
С очички, вперени във хоризонти нови -
очите ваши - нейно огледало!
В тях се оглежда днес учителката строга
и вижда онова, което е раздала!
Там вижда „знам, научих, мога”-
това е всичко, за което е мечтала!
Предначертана любов
Не ме докосвай! В миг ще изгориш!
Веднъж докоснеш ли ме – край!
Плътта си доброволно ще изпепелиш –
съдба такава сам не си чертай!
Не ме поглеждай! В миг ще ослепееш!
Веднъж погледнеш ли ме – край!
Ще бъде късно, щом го проумееш -
ще бъдеш принц във непрогледен рай…
Не ме целувай! Ще те омагьосам!
Веднъж целунеш ли ме – край!
Сърцето ти с магия ще жигосам
и ще остана там – това го осъзнай!
Не ме желай! Ще ме обикнеш!
А влюбиш ли се в мене – край!
На помощ демони и ангели ще викнеш,
но няма да съм твоя, знай!
Смирена
Смирих се – пораснах, помъдрях…
Назад оставих всякакво съмнение
коя… защо съм… бях или не бях
на Бог или на Дявола творение...?!
Изстрадала, разбрала що е грях
не искам вече да горя в желания,
които ме държат във вечен страх
виновност, мъки, колебания…
Смирих се – прогледнах, проумях…
Разбрах, че чак сега съм жива.
Превърнах се във вяра… Вече бях
пречистена и истински щастлива!
Смирено чакам всеки божи ден -
да видя слънцето, небето и тревата…
Безценното го нося вътре в мен –
усещам на Живота красотата…!
Обич
Обичам те, обичам те, дете -
дар божи, сбъднати мечти!
Обичам твоето лице -
там греят слънчеви лъчи!
Обичам те! Обичам твоите очи -
в тях спряла е небесна синева!
Обичам твоите сълзи -
те са прозорчето към детската душа!
Обичам те, обичам те, дете!
Обичам
твоята усмивка!
Душата детска нежна е като перце -
усмивката е нейната завивка!
Обичам те… да слушам твоя сън -
как ангел сякаш ти говори...
Обичам те, когато тичаш вън
и сякаш в този миг светът е твой!
Обичам те, Обичам те, дете!
Обичам да те има тук, край мен!
Ти пълниш с обич моето сърце,
осмисляш всеки божи ден!
Детето в мен
Детето в мен
внезапно се събуди
- приспано бе
от приказни лъжи.
Детето в мен
си спомни как се ходи -
парализирано бе
в кома да лежи…
Детето в мен
отново проговори –
по детски грешно
думите мълви…
Детето в мен
започна да пораства –
превръщайки
желания в мечти…
Детето в мен
по детски се учуди –
разбрало, че и
от думите боли…
Детето в мен
завинаги прокуди
далеч от себе си
приятели „добри”…
Детето в мен
за първи път се влюби –
осъзнало самотата
как тежи…
Детето в мен
започна да обича –
обичайки, в
жена се прероди!
Светлината в мен
В очите си аз нося Светлина,
с която път проправям си през мрака
и виждам в тъмното небе звезда -
тя ме зове и ми показва знака…
В душата си аз нося Светлина -
чрез нея в хорските души надничам,
раздавам им от свойта топлина
и заклинания за мъдрост, доброта
и мир в света изричам…
В сърцето си аз нося Светлина
и пръскам я навред опиянена,
и моля да пребъде Любовта,
да ни прости могъщата Вселена…
… за всички наши страхове,
безсилие и гняв човешки,
за кървави и мрачни векове,
войни безсмислени, пороци тежки…
Тя, Светлината в мен, ще оцелее
напук на злобата и завистта студени
и над страха от тъмното ще се присмее,
заключила в желязна клетка демоните
победени…
Пеперудени мигове
Обгръщат нежно сетивата пеперудени воали
и в лунна нощ събуждат във сърцето
пориви заспали...
Усещам себе си и теб на този миг в безкрая...
отключваш със ключе вълшебно в мене
портите към рая...
Докосваш с устни меки тънките ми струни
и раждаш огън от любов и страст отново
помежду ни...
Във този жертвен огън с теб докрай ще изгорим,
а сетне, във екстаз неземен преродени,
с пеперудени крила
ще отлетим...
ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Здравей, любими Дядо Коледа!
Във този час ти пиша аз
своето писмо позакъсняло,
но във сърцето то е отлежало
доста време-дни, години
и е пълно със мечти недостижими!
Първо, искам аз да те помоля
да дариш любов на всички хора
нека със надежда вечер да заспиват,
да се будят с радост и пред трудности
да не униват!
После, искам аз да те помоля
за дечицата, които са в неволя -
да не са нещастни и самички,
да не молят с пълни със сълзи очички
за мъничко човешка топлина
и за нежна майчина ръка!
Нека имат дом, семейство-
така душите ни със радост ще обливат,
когато се усмихват, пеят песни -
ще правят трудните ни дни по-лесни!
Защото те са бъдещето, те са красота,
защото те се раждат с ангелски крила,
а в замяна молят само
за закрила, нежност, топлина!
Последно, аз ще те помоля
за мир на нашата Земя,
да живеят с вяра всички хора, че Доброто
може да спаси света!
Защото с вяра и с любов в сърцата
няма зло,което да ни победи!
Защото с повече усмивки по лицата
ще сбъднем повече от своите мечти!
Подаръци от тебе искам три ,аз зная,
да ги дариш на всички хора по света мечтая!
За себе си едничко нещо искам само-
моля те, направи сърцето ми достатъчно голямо,
че да може то да побере мъката
на всяко мъничко дете и
да може без остатък да раздава
надежда, вяра и любов,
защото те не се продават!
Е, Дядо Коледа, това е мойто писъмце -
дано успяла съм да трогна твоето сърце-
аз знам, че то е пълно със любов
и затова си винаги готов
отново и отново толкова години
подаръци да слагаш
под елхата тъй незабравими!
На КОЛЕДА бъдете по-добри
към приятели, познати, непознати!
Така ДОБРОТО във живота ще се утрои
и ние всички ще сме по-богати!
И нека е ЧЕСТИТА НОВАТА ГОДИНА
за всички нас – родители, учители, деца!
Да бъде спорна, мирна, плодовита,
да пълни с радост и любов човешките сърца!
Бъдете живи, здрави и щастливи-
все тъй отзивчиви и усмихнати!
Бъдете още по-трудолюбиви!
Бъдете смели, мъдри и добри!
Учението нека бъде Вашата пъртина
през снежните полета на живота.
Старанието, положено през старата година,
нека Ви направи галеници на Съдбата!
Не спирайте да вярвате в ДОБРОТО
и нека Коледното чудо сбъдне Вашите мечти!
И нека в Новата година и
БОГ да Ви благослови!
Колелото на Живота
Не се предавай никога - бори се всеки ден!
Доказвай на Живота, че ненапразно си роден!
Заслужил си да бъдеш тук, сега,
но не, за да си нечий роб или слуга,
а да си себе си - дори и грозничък,
дори и малко лош...
Не знае никой кое "късметче" ще изтегли
на Живота от неплетения кош!
На твоя праг навярно ще почукат
днес - луда радост, утре - някоя беда,
безгрижно щастие, умора тежка,
дори греховна суета...
Но те при теб дошли са неслучайно, знай!
Едно е сигурно за всички -
Колелото на Живота няма край!
Сега отгоре си - млад, хубав и богат,
а след секунда - среща със Съдбата в дрехите
на някой непознат...
И хоп!
Не знаеш утре той какво за теб ще стори
и от върха на Колелото как ще те събори!
А долу, в ниското, е мъка, студ и самота,
грехът потайно дебне нечия изгубена душа...
Една е само крачката - помни, човече -
между това - да имаш Всичко и да нямаш Нищо вече...
Преди да я направиш - помисли -
от нямането на какво в Сърцето най-боли?
Пази "невидимото" за очите чисто, непорочно!
Не наранявай себе си и другите нарочно!
Животът правило сурово има -
всичко връща ти като за трима!
Прави Добро и следвай Светлината -
тя пътят е единствен за Душата...
Обичам да обичам есента
Обичам да обичам есента,
докато пристъпвам в златните листа,
а очите ми жадуват таз позната,
безценна, родна, царствена позлата...
Обичам да обичам есента -
тя ми напомня как за любовта
настъпва също есен ,преди зима...и
всеки тази есен циганска жадува да я има...
Обичам да обичам есента,
тя пълни ми душата с красота,
сърцето ми за миг забавя ход,
докато взирам се в безоблачния свод...
Обичам да обичам есента,
когато сбирам в шепи шарени листа,
за да ме топлят зримо в есенния ден,
докато навън вали дъждът студен...
Обичам да обичам есента,
макар и чувства тъжни в мене да събужда тя...
Но цикълът природен следва своя път
и знам, че снеговете зимни пак ще се стопят...
Обичам да обичам есента,
защото е сезон на мъдростта
и учи със усмивка златна теб и мен
да кажем на живота с радост:"Добър ден!"