Името ми е

Даниела Ганчева

                                         

Зодия Лъв

Асцедент Скорпион

Каквото дадеш - това ще получиш...

МИСЪЛ - ДУМА - ДЕЙСТВИЕ


Да си учител е призвание,не професия!


Няма да изброявам квалификации, защото вярвам, че не те правят учителя ПРИЗВАН да бъде такъв, но за Ваше успокоение ще спомена, че съм завършила СУ "Св.Климент Охридски" с единствена пожелана и с удоволствие изучена специалност - Начална училищна педагогика.
С огромен хъс и с много благодарност към г-н Красимир Николов, който повярва в мене и ме назначи, започнах първата си година като учител в 54. СУ и като учител изобщо своята кариера в далечната вече 1997 година.
Та така до днес, с две прекъсвания/работейки върху личните си хлапета/, се опитвам да предам най-доброто от себе си на поверените ми от Вас деца и с надеждата, че ще пораснат отговорни и добри хора.
Междувременно успях да взема диплом за завършен първи сертификат към Кеймбридж, но не продължих, защото по-важна мисия се изпречи на пътя ми-да родя и възпитам сина си...Това обаче не ме спира да усъвършенствам познанията и уменията си по английски език.
Не съм се стремила да придобивам допълнителна следдипломна квалификация, защото вярвам ,че нося най-важното в сърцето си-ЛЮБОВТА КЪМ ДЕЦАТА ,а на това никой доцент и професор не може да ме научи...

Разбира се, имам сертификати за много преминати обучения за повишаване на квалификацията, но те са просто хартийки, ако всичко научено не го адаптираме към интересите и потребностите на децата. Доста добре се справям с новите технологии и се опитвам да ги прилагам в клас, за да направя по-интересен и достъпен за моите хлапета света, в който живеят, както и понякога неразбираемите правила по български и математика...
Обичам да рисувам, да пея, да танцувам, обичам да си говоря с учениците за нещата от живота, които не са в учебниците и в помагалата, но от които те се вълнуват ежедневно - приятелство, любов, родители, здравословно хранене и всичко, което тревожи или вълнува душичките им на тази крехка и толкова важна възраст, в която преминават в света на възрастните...

През лятото на 2016 бях на обучение в Англия по европейската програма ЕРАЗЪМ+, което ми изясни две основни неща:

първо - българските деца са прекрасни, схватливи и умни, но доста натоварени с ненужна информация и второ - оценъчната система в световен мащаб е несъвършена, защото не може по никаква скала да се оцени едно дете, един човек като завършена личност, като емоционално състояние, като душевност.

За мен децата са преди всичко личности и моята най-важна задача като техен учител в крехката възраст между 7 и 10 години е да ги науча да бъдат толерантни, добри със себе си и с другите, търпеливи и да ги мотивирам да искат да търсят сами знанието и да следват посоката на своите сърца.

Опитвам се да създам колектив, в който те да се чувстват емоционално спокойни и да се търсят не само за помощ в клас, но и за приятелство извън училище.

За да се случи това огромна е ролята на родителите, с които винаги се опитвам да създавам човешки отношения, които се градят на доверие и уважение.

Е, не винаги се получава лесно и бързо, но моята философия е, че каквото посееш, това ще пожънеш и твърдо стоя зад принципите си като човек и като учител.

Моята оценка могат да дадат моите пораснали ученици, когато ми казват, че си спомнят моментите, в които съм ги провокирала и предизвиквала да мислят и в които са запомнили най-важните уроци-онези, които ги правят ЧОВЕЦИ!
 


Благодаря и на всичките си колеги, които през годините са ми помагали в нужда и са били съпричастни към добрите и не чак толкова добрите ми моменти и които са ми позволявали да черпя от извора на техния натрупан опит и знания,за да се усъвършенствам в онова,което умея и да науча нови неща, с които да бъда още по-полезна на онези, на които съм се посветила!